Рилската железница

В този раздел се публикуват и коментират всички материали от официалните медии за българските железници като целта е всички жп любители и професионалисти да са в течение на информацията, която циркулира в медийното пространство за сектора. В този раздел може да публикувате и коментирате всякакви материали от официалните български медии за българските железници. Разделът няма за цел да популяризира определени медийни публикации, а да ги потвърди, отрече, коментира и пр. от гл.т. на професионалната фактология и обективност. При по-задълбочени дискусии, които се отклоняват от конкретните коментари по даден медиен материал, модераторския екип си запазва правото да премества дискусиите в съответните специализирани категории и раздели на форума.

Рилската железница

Мнениеот Administrator » Чет Яну 23, 2014 12:05 am

Чудакът от Бараково Методи Панайотов: Пътуването с Рилската железница беше цяло приключение, влакчето се движеше с 10 км в час, всеки можеше да слезе, да си набере ябълки или домати, сега всеки отмъква релси, фенери, табели…

Преподавателят по спорт иска да спаси влакчето пред Локомотивното депо в Дупница, голямата му мечта е да възстанови 300 м железница и локомотив със 7 вагона

Валери БОРИСОВ | 22.01.2014

Представянето на две книги на живеещия в Бараково преподавател по спорт в НХА Методи Панайотов събра в една от залите на библиотеката при читалище "Зора 1858" десетки близки и приятели на автора, както и много любители на историята и краезнанието. Между тях бяха кметът на Дупница инж. Методи Чимев, чийто корен е от Бараково, двама бивши кметове на общината - Алекси Тасев и Атанас Янев, бившият ОбС председател и личен приятел на Панайотов Явор Тодоров, краеведът от Перник Георги Радославов. Тук бяха и майката и братът на Методи Панайотов. Първата книга на Панайотов "Ние децата от Балабановата фабрика" излезе миналата година, а наскоро излезе от печат и втората му книга, свързана тематично с нея: "Рилската железница и Балабановата фабрика". 5-годишна е битката, която води Панайотов с БДЖ с цел да възстанови поне малка част от железницата от онова време. Мечтата му е да бъде изграден 200-300 м релсов път. Той иска да събере малкото останали реликви от времето, когато железницата е функционирала - локомотивът от жп депото в Дупница, няколко полуразпаднали се вагони и уж няма пречки това да стане, а всъщност бюрокрацията го върти неумолимо в кръг, от който няма излизане. Панайотов, чието детство и живот са свързани изцяло с железницата и фабриката, вярва, че този железен път, както и възстановяването на един локомотив и няколко вагона може да се превърнат в атракция - вагоните да станат читалня и класна стая, а пътуването - един учебен ден с уроци по математика, български и литература за децата. Той е нарекъл композицията "Мечта" и вярва, че един ден тази негова мечта ще се осъществи.
Панайотов е направил и музей на Балабановата фабрика със стари вещи, книги, документи от книжно-мукавената фабрика в Бараково. Във фабриката в продължение на години са работели родителите на Методи и неговият брат Иван Панайотов, а музеят по думите на М. Панайотов е направен заради човечността на Балабанов, който е осигурявал всичко за работниците си - квартири, обзавеждане, в заводското селище е имало родилен дом, болница, дом за възрастни, магазини, дори оркестър и казино. Придобивки, които полека-лека през втората половина на 20-и в. са премахнати.
Приказката, която ще ви разкажа, не завършва с щастлив край, започва разказа си Методи Панайотов. Тази железница става фактор за населението от Рилското корито. Много хора от долината започват работа още от самото начало на построяването й, а някои след пускането на жп линията работят като обслужващ и поддържащ персонал. Железницата е мечтата на големия български индустриалец Тодор Балабанов. И тази негова мечта е сбъдната от неговия син Иван Т. Балабанов.
Силно се надявам с моя оптимизъм, че жп трасето от гара Кочериново до Рилския манастир един ден щс се възстанови. Искам да възстановя поне 2(Х)-30О м релсов път по старото трасе в района на фабриката, да положа релси с оригиналните траверси, за да покажа, че един обикновен даскал от Националната художествена академия може със собствени средства да възстанови един малък участък аг жп линията. Моята голяма мечта е да върна последното останало локомотивче от тази линия и да се възстановят 7 вагона от тази композиция. Един вагон ще направя като пътуваща читалня - едната половина, а другата ще бъде една класна стая. Реквизита го имам, в музея съм направил класна стая и част от нея ще положа в пътуващия вагон, ще ползвам една стара въртяща се черна дъска. Качваш се на влака и в цената на билета ти влиза: първи час - по български език - писане и четене от гара Кочериново до гара Бараково; втори час - по аритметика - от гара Бараково до гара Рила; трети час - по етика и толерантно държане в обществото - от гара Рила до гара Балабанов; четвърти час - по морал и банково дело - от гара Балабанов
до гара Кула; пети час - по смирение - от гара Кула до Рилския манастир. Цялото пътуване някога траеше 4 часа, сега ще бъде около 5 часа, за да бъде съобразено с изискванията на учебните програми.
Връщането ще бъде едно безгрижно пътуване - потапяш се в мечтите си и можеш да скачаш в движение от влака и да се качваш и така да практикуваш своите физически умения. Това ще бъде един вид изграждане на баланс между падане и ставане в живота.
Тази железница буквално променя живота на хората от Рилското корито и на живеещите в планината.Още в самото начало на изграждане на линията се набират доста хора от околните села. В този регион безработица не е имало, като това се е дължало също на Книжно-мукавената фабрика на Балабанови. Разказвам го като човек, роден във фабриката и израснал на 5 м от трасето на теснолинейката и на 50 м от гара Бараково. Гарата беше важна част от нашето ежедневие. Искам тук да разкажа, че т.нар. "движение" (това понятие за младите хора може да означава я хипарс"-кото движение, я нещо, свързано с хакери или политически партии). По това време нямаше телевизия, а и радиоапаратите бяха рядкост в домовете. 'Движението" означаваше да се разхождаш по главната улица във фабричното селище от международния път за Гърция до гарата - разстоянието бе около 800 м. Това разхождане продължаваше по няколко часа вечер... Вървиш с компанията си, приказваш си, заглеждаш се задължително в готините момичета, закачате ги, коментирате разните теми и накрая почти всички от улицата отивате да посрещате вечерния влак от гара Кочериново за Рилския манастир. Чувството е невероятно - тъпканица от хора, викове, поздравления, прегръдки. Гледаш преминаващите пътници, възхищаваш им се - я за някое музикално изпълнение, я за някаква нова модна кройка. Когато беше препълнено влакчето, някои от пътниците се качваха но покривите на вагончетата и там свиреха на китари, акордеони, пееха... беше фантастична атмосфера. По това време още пътуваха често и доста чужденци и това беше първият допир на нас, хлапетата, от тази фабрика със света. Тичаше се до чешмата за вода за пътниците, а някои от нас по-предприемчиви продаваха плодове: малини, круши, ябълки - зависи от сезона. Тогава нямаше пластмасови чашки, а всичко беше завивано в обикновени книжни натронови фунийки. Когато потегляше последното влакче за деня от нашата гара в 19,00 ч, имаше един ритуал - машинистът на влакчето надуваше свирката за довиждане и потегляше за Рилския манастир. Тогава излизаше един много спонтанен интересен звук от тълпата. Едни казваха "довиждане", други махаха С кърпички или с ръце след бавно изтеглящия се влак. А той толкова бавно се движеше и така пуфкаше, че, съвсем сериозно казвам, повечето от хората се качваха в движение. Това беше една страхотна емоция за пътуващите, а от тая ситуация се възползваха по-често младите.
13а наш късмет в нашата фабрика се е родил поетът Биньо Иванов
и е написал една поема: "Гостуване в родната ми фабрика за хартия". Има едно стихче, което точно разказва за пътуването с влакчето:
Как се родих след толкова желязо,
То гълта
По
Гора
На смяна
И ни затрупва с детствена хартия?
И ни чатрупва с детствена хартия?
Назид-напред пропъшква влакчето по релси-сламки
Слизаш, качваш се според сърцето;
някой ден ще си скроти тръптежа
ще си умие саждите, ще се упъти към монастира...
Там, на луната борова и щърбава ще запрелиства
Трудовата книжка: утрепал - засадил!
Заплатил - заклал!
Извозил трупи - екскурзиовал работническите деца!
Биньо просто е предсказал съдбата на влакчето.
Но само не е предсказал, че ще го откраднат от манастира и продадат лошите момчета. За съжаление те просто продадоха нашите спомени.
Отиването на екскурзия из страната ставаше с влакчето. Изпращането и посрещането беше нещо запомнящо се, защото хората от почти цялата фабрика излизаха да ни изпращат. Също така тръгването за казармата пак беше с влакчето, от което се прехвърляш в големия влак на гара Кочериново. За нас едно от големите изживявания беше всекидневното пристигане на пощата с влакчето. Ние, хлапетата, се нареждахме на перона и гледахме как началник-влака ще извади от служебния вагон торбите с пощата, които бяха запечатани с червен восък и печат. Гледахме с ококорени очи разопаковането и изваждането на различните вестници и списания, които ще бъдат разнесени. Тези семейства, които живееха до гарата, ги вземахме едва ли не за аристократи. Те се отличаваха, малко или много от нас, живеещите във фабриката, тъй като обикновено това бяха хора с образование и винаги бяха облечени с красивите железничарски униформи, които ни респектираха и ние просто бяхме задължени едва ли не да ги поздравяваме, да им засвидетелстваме своето уважение. Жените им на тези железничари не ходеха да работят във фабриката, бяха домакини. Това е било традиция още от самото начало на основаването на фабриката. Което се е запазило дълги години във времето. Само малка част от жените са работили в един сортировъчен цех. Децата на железничарите бяха винаги добре облечени. С влакчето, което пътуваше за манастира, се превозваха и сватбари по време на сватбите, ставащи във фабриката. Имаше традиция следобед по някое време цялата сватба да се пренесе на гарата и оттам вече се изпращаха гостите с музиката и задължителните хора. Ние, децата от фабриката, почти всички продължавахме средното си образование в Рилската гимназия. Пътуването до с. Рила се извършваше с влакчето. Обстановката във вагона беше невероятна, защото искаме - не искаме, заедно се събираме момчета и момичета с гимназиалните униформи в един вагон, твърде безгрижни за времето, безкрайно щастливи. Всеки от нас пътуваше с ученическата си чанта и задължително в свободната си ръка носеше кошница или торба с храна за седмицата. Обикновено в тази кошница имаше буркан с мас, с лютеница, цинков мармалад, варени и сурови яйца, баница, курабийки за закуска, ябълки, круши, орехи, ушавки. Това беше едно стандартно меню на почти всеки гимназист. В много от случаите през зимата си носиш и дърва в един чувал за няколко седмици за квартирата и задължително борина, за по-лесно палене на печката. Обикновено имаш само две ризи и в сряда се преобличаш, един панталон и задължителната ученическа куртка, която в повечето случаи бе със скъсани лакти, която се износваше от по-малките братя. Ученик, който изкараше някоя двойка през седмицата и го беше страх да се прибере вкъщи в събота, обикновено изпращаше хабер до родителите си по някой от железничарите или по някой от машинистите, да му изпратят пари, храна и дърва по влакчето. Когато пътувахме за Рилския манастир, често се случваше влакчето да дерайлира на някои места. Това бяха трудни участъци. На тези места отстрани имаше положени на земята греди, дебели дървени пръти, с които се помагаше да се върне вагонът на релсите. Тогава всички пътници слизаха от композицията и се чуваше командата на началник-влака как да помогнат да се възстанови пътуването. След възстановяването пътниците отново се качваха и се потегляше.
Обикновено влакчето пътуваше със средна скорост 10 км/ч. Всеки от пътниците, който пожелаеше, можеше да скочи в движение, да отича до близката зеленчукова градина, да си откъсне я домати, я краставица или някакъв плод, да си набере цветя,
да догони влакчето и да се качи отново в движение. Емоцията беше страхотна.
Едно пътуване си беше цяло приключение - имаше доста романтика в него. Особено през зимата, а тогава имаше истински зими с доста сняг и студ. Когато се случваше да навали доста сняг през нощта, се поставяше един снегорин пред локомотивчето, за да може да разрива снега, а когато не можеше да стане достатъчно добре почистването, се включваше целият персонал и част от пътниците разриваха с лопати снега. Това обединяваше хората и беше много забавно, защото, когато влакът потегляше, вътре се разказваха интересни истории и се вадеха много често бутилки с вино и ракия, а някои по-предвидливи грееха ракията на печката, или така нареченото кюмбе, във вагона. Тази малка печка се намираше в средата на вагона. Това бе наистина едно малко бижу. Думаше и един дежурен железничар през зимата, който минаваше непрекъснато с кофа в ръка с въглища и сипваше в кюмбето с една малка, интересна за нас лопатка, въглищата. Той беше доста важен за нас, защото ни създаваше уют, за да ни е по-приятно пътуването.
Но падението стана пълно, когато се появиха хора, които дръзнаха и продадоха последните останали неща от това фантастично време на теснолинейката по Рила.
Изчезна официално от Рилския манастир влакчето с два вагона, с двете телажки за дървени трупи. Пристигат с камиони, кран, едни хора, натоварват ги и си заминават зад граница с тях. Игуменът на манастира по това време казва: "Аз не съм ги видял и не съм разбрал".
Представяте ли си, та това е влак с вагони, не табакера за цигари, да се сложи в джоба и да си тръгнеш така лесно. Това се случва в един слънчев ден, ясно небе, нямало е слънчево затъмнеше, без мъгла в планината... Натоварват тези неща и заминават завинаги на Запад. Мисля си, че това не могат дори да го направят и моите приятели фокусниците Дан Кристо и Астор. И на тях ще им е трудно да скрият цял влак и вагони, без никой да разбере. Същата съдба сполетя и композицията, изложена в м. Жабокрек над гр. Рила - абсолютно по същия начин. А върхът на шашмата е изчезването на нашата композиция от Балабановата фабрика а тя беше невероятна и единствена Защото след локомогивчето имаше един тендер, цистерна пътнически вагон, платформа за целулоза и телажки за трупи.
За мен няма обяснение как досега никой от ръководството на БДЖ не е предявил претенции за тези уникални неща, свързани с историята на нашите железници.
Всеки влак си има номер и се знае кога е произведен и къде е заминал. И най-хубавото е, че поне там са реставрирани и в момента работят.
Преди повече от 5 години започнах да се интересувам как може да се възстанови част от историята на Рилската железница. Тръгнах по пътя, за да стигна абсолютно до никъде. Сега, само след 5 години, това, което ми се случи (си представям), че става в някоя пустиня, където е попаднал човек, роден до Рилската река в подножието на Рила планина и цял живот гледа върхове и езера... и в един момент попада в някаква
пустиня. Нямаш компас, не можеш да се ориентираш по звездите, просто си го загазил - няма и вода, няма и пътека, която да те отведе до БДЖ и... "до човека". Около теб срещаш само безразличие и някакви обещания, които почти никога не стават.
Мечтая с годините да спася и запазя влакчето в гр. Дупница пред Локомотивното депо, което е оставено на съхранение там от 1974 г.
Почти самотно, като моето предложение е да си остане на държавата, а ние да се грижим да го стопанисваме във фабриката, където е пътувало много години до Рилския манастир. Искам да възстановя представителния вагон на Балабанови, който е построен през 1928 г. С този вагон е пътувал цар Борис Трети, Елин Пелин, Александър Божинов и други интелектуалци и значими личности за нашата държава Един санитарен вагон, който е бил на разположение на секачите в планината, пътнически вагон с 22 седящи места, една платформа, на която мечтая да се качват музиканти и да свирят джаз, когато правим литературни четения на поета Биньо Иванов, пощенския вагон, в който искам да поставя една каса и да уча децата, които ще идват да композицията, да обират влак с кончета пони, както в уестърните. Ще ушия детски железничарски работнически гащеризони за децата, за да могат, като идват, да ги обличат и да се чувстват като истински машинисти - да носят въглища и дърва за локомотива със своите бащи и с маельонка да смазват колелата на локомотива, да палят парния котел. Обещал съм си -ако един ден докарам влакчето, ще го поставя на старото трасе, където беше едно време и
ще помоля да се качат четири малки момчета с големи пишлета и да застанат на четирите ъгъла на локомотива и да се изпикаят отгоре, за да повярвам, че моята мечта се е сбъднала.
В момента съм събрал над 100 м релси, 10 страници за товарни вагони, над 100 железни траверси и над 10 дървени траверси, които са уникални за времето си, и върху тях да положа композицията. Да, това искам да покажа на държавните бюрократични служби -че един обикновен даскал със собствени средства може да възстанови релсов път.
Искам да подчертая, че ние сме сигурно единствената държава, която няма музей на железниците. Имаше нещо като музей в гр. Русе, но вече със затихващи функции, а в същото време беше дори нелегитимен.
И тук си спомням, че някога по време на Първата световна война само за 20 дни е построен теснолинейният път от гара Кочериново до с. Рила, което е 12,5 км.
Само за двадесет дни, и то на ръка! Сега, в 21-ви в., с невероятна техника умни хора които летяха в космоса една държава не може да се спаси и не може да се възстанови една история на една железница. Бесен съм, почти пет години от живота ми отидоха за да ходя всяка седмица в едно държавно учреждение и за пет години не чух един смислен аргумент, за да ми се каже Защо не може да се предостави това локомотивче на сдружение "Иван Т. Балабанов". Смениха се петима изпълнителни директори. Всички те бяха съпричастни на идеята ми, но за съжаление хората които трябваше да свършат съществената част, буквално ги будалкат с години. Но в този холдинг въпреки всичко има изключения - хора, които са коректни в отношенията си с мен. Надявам се, че с новото ръководство ще имам късмета да станат необходимите промени и да успея да върна композицията на мястото, където й се полага да е. Наистина новото ръководство с изпълнителния директор Християн Кръстев и Чавдар Трендафилов полагат доста усилия, за да се случи нещо реално.
Всеки, който желаеше, можеше да си демонтира релси, стрелки, фенери и какво ли още не; табелите на спирките, на гарите също бяха отмъкнати от населението, което живееше около линията.
Настъпи пълна безстопанственост в нашия район. И днес по дворовете на къщите се виждат релсите, които са положени под асмите. Почти няма двор, включително и нашия, който да няма спомен от тези релси.
Обиколил съм абсолютно целия наш район, за да открия релси, траверси, преградни страни от товарните вагони и се оказа, че много трудно можеш да вземеш нещо от хората сега.
Преди време виждам един комшия, който по народност е циганин, да троши един мост по нашата улица. В един от отворите съзрях траверса. Попитах го дали може да ми даде тези релси и траверси, след като премахне моста. В този момент той, както си разбиваше, ми показа една релса. После направи офертата: "Ком-ши, ще дадеш една печка и релсите са твои!" Аз веднага предложих печката на сина ми. След малко той продължи да троши, откри още траверси между бетона и ми каза: "Виж какво, комши, няма да минеш с една печка, ако имаш още една..." Аз на момента обещах печката и на дъщеря ми. Разбиването продължи и се оказа, че има още едно звено. Вълнението ми нарасна доста, а и желанията на циганина - също. Той ми предложи да му дам още една печка. Тогава харизах последната, останала вкъщи печка - една стара пернишка печка, която бе на брат ми. Радостта и на двамата бс голяма. Той имаше три печки, а аз две звена с десетина траверси. Нямам идея как щяха да се развият събитията, ако бяха излезли още релси - не знам какво щяхме да разменяме. Мислех си да му предложа да му реша известно време коня или пък да го подковавам, защото пари в наличност нямах, печки - също. Сега, като гледам в двора си тези релси, намирам ги изключително красиви и си мисля, че по всяка една от тях е минавало влакчето и тези нежни и закалени релси са понасяли товара от толкова щастливи хора, които са пътували към Рилския манастир да целунат мощите на св. Иван Рилски, да се помолят на Бог; едни да се венчаят, други - да си кръстят децата. Става ми драго на сърцето, че тези релси и траверси са спасени и ще продължат да радват хората един ден, когато се сбъдне мечтата ни да възстановим поне отчасти трасето по тази жп линия.
За идеята бях готов да стана ваксаджия, даже закупих сандъче от един циганин
Преди няколко години казах на мои приятели и на госпожата която отговаряше за музейното дело в холдинг БДЖ, че ако някой от министрите на транспорта ми предостави влакчето да го изложим на старото му място в нашата фабрика, обещавам, че в продължение на една година ще лъскам обувките на министъра всяка сутрин. Толкова се бях вживял в ролята си на евентуален ваксаджия, че бях капарирал едно ваксаджийско сандъче от един циганин в Благоевград срещу сумата от 144) лева. Ходих често, гледах отстрани циганина как лъска обувките, разпитвах го за тайни и тънкости от занаята. Задължително трябваше да стана добър ваксаджия, защото не е шега работа да лъскаш патъците на един министър, и то не за какво да е, а за нашето влакче! Мечтаех как сутрин щях да му казвам: "Заповядайте, г-н министър, сложете си обувката на сандъчето!"

Източник: Вестник "Вяра, Благоевград" - стр. 12-13
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Рилската железница

Мнениеот Димитър Деянов » Съб Май 24, 2014 9:44 pm

Нашият приятел и ентусиаст Методи Панайотов успя най-после, след няколкогодишна борба с тежката бюрократична чиновническа система в БДЖ, да получи теснолинейния локомотив 489-60 и да постави началото на една стационирана музейна композиция като спомен за Рилската железница, закрита през 1960 г. През цялото време различни медии популяризираха неговата идея, с доброто желание да помогнат за нейното осъществяване. Не редки обаче бяха и случаите когато поради журналистическа некомпетентност или безотговорно невнимание, се публикуваха неверни твърдения и илюстрации, които на практика омаловажаваха това благородно дело.
Последният пример е от 15 май т.г. когато кореспондента Кирил Фалин, в кореспонденцията си до в-к "Труд" озаглавена "Влакова композиция възражда железницата към Рилския манастир", уж цитира думите на Методи Панайотов: "Тренът ще е с локомотив като този . . .", а снимката е тази:

Локомобил.jpg
Локомобил.jpg (171.29 KiB) Прегледано 5308 пъти

Както се вижда това е един обикновен локомобил изложен някъде, доста поограбен (останали са само котелът и ходовата му част). Може ли да се допуска такава дезинформираща некомпетентност, която прехвърля представата на читателя за усилията на Методи в съвсем друга посока ?
Локомобилът е машина, която макар и интересна като конструкция, няма нищо общо с железопътния транспорт и с транспорта въобще. Фалин трябваше да попита Панайотов, а той щеше да му предостави снимката, показана тук:

Lok 489-30.09.2003.jpg
Lok 489-30.09.2003.jpg (222.41 KiB) Прегледано 5308 пъти


Използвам случая, че бях предизвикан да пусна този материал, да покажа и книгата на Методи Панайотов: "РИЛСКАТА ЖЕЛЕЗНИЦА И БАЛАБАНОВАТА ФАБРИКА". Тази книга излезе от печат преди няколко месеца и представлява едно много интересно художествено-документално четиво за големият български индустриалец Иван Балабанов, който осъществява строителството на теснолинейката от метоха Орлица до Рилския манастир и риломанастирските гори. Иван Балабанов доразвива фабриката в Бараково построена от Тодор Балабанов, до образец на предприятие от книжно-мукавената индустрия. Това е в по-ново време успешно работещият КМЗ "Н. Вапцаров" - унищожен напълно от приватизаторите след 1990 г.

М.Панайотов-книга 2.jpg
М.Панайотов-книга 2.jpg (112.35 KiB) Прегледано 5308 пъти
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 761
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Рилската железница

Мнениеот Administrator » Чет Май 29, 2014 12:36 am

Възстановяват Рилската железница като музеен експонат

May 27, 2014

Изображение

Локомотив, движил се преди 60-на години по теснолинейката за Рилския манастир, акостира край село Бараково, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Парният локомотив от вчера е "паркирал" върху релси край пътя Бараково-Пороминово, община Кочериново. Композицията скоро ще бъде допълнена и със седем вагона. Идеята за разполагането на автентичната композиция е на братята Методи и Иван Панайотови, в чийто дом, намиращ се на изхода на Бараково, са събрали собствена музейна експозиция от снимки, документи, вещи, машини и други, разказващи историята на Балабановата фабрика.

Пред дома им има и автентично каменно колело за смилане на хартията във фабриката на крупния индустриалец Иван Т. Балабанов. В частния музей се пазят снимки и архивни документи и за поетите Биньо Иванов и Никола Вапцаров. Скоро до локомотива ще се присъединят и вагоните. Локомотивът е от депото в Дупница, а вагоните ще пристигнат от различни места на страната.

Идеята за атракциона става почти реалност след шест години преговори с БДЖ, а Общински съвет - Кочериново вече е дал съгласието си за разполагането на композицията срещу музея, като влакът ще бъде със статут на музеен експонат. Локомотивът и седемте вагона ще бъдат поставени на релси между оградата на фабриката и пътя за Пороминово.

Идеята за излагането на влака е един вид компенсация за провала на дългогодишните опити за възраждане на Рилската железница. През годините имаше обещания от спонсори, министерства и правителства, включително и от бившия премиер Симеон Сакскобургготски, че железницата ще бъде възстановена като туристически атракция, което не се случи.

Рилската железница е създадена за нуждите на Балабановата фабрика през 1920 г. С дължина от 40 км тя е ползвана за транспортиране на дървения материал от планината до завода, но в последствие започва да се използва и за превоз на пътници. Локомотивите й замлъкват през 1960 г., тъй като ръководството на национализираната вече Балабанова фабрика, наречена Завод за картонено-мукавени опаковки решава, че тя е нерентабилна. /БГНЕС

Източник: Bradva.bg
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Рилската железница

Мнениеот Димитър Деянов » Пет Май 30, 2014 6:24 pm

Administrator написа:Рилската железница е създадена за нуждите на Балабановата фабрика през 1920 г. С дължина от 40 км тя е ползвана за транспортиране на дървения материал от планината до завода, но в последствие започва да се използва и за превоз на пътници. Локомотивите й замлъкват през 1960 г., тъй като ръководството на национализираната вече Балабанова фабрика, наречена Завод за картонено-мукавени опаковки решава, че тя е нерентабилна. /БГНЕС

Източник: Bradva.bg


Пак погрешна информация се поднася на читателите. Историята е друга:
Първоначално Рилската железница е строена от УЖПС през Първата световна война (1916 г.) до метоха Орлица, за нуждите на армията, а е продължена през 1922 и 1923 г. от БГИ - Кочериново, което има концесия за експлоатация на Риломанастирските гори. От 1942 г. цялата теснолинейка става държавна собственост и се поема за експлоатация от БДЖ. През 1960 г. решението за закриване на теснолинейката се взема от БДЖ, а не от ръководството на КМЗ "Н. Вапцаров". До 1962 г. линията е демонтирана от гара Бараково нагоре. Останалата част от гара Кочериново до гара Бараково е предадена безвъзмездно заедно с подвижен съсътав на КМЗ, за използване от като индустриален клон, така че локомотивите не "замлъкват" през 1960 г. Завода експлоатира линията, като превозва суровини и готова продукция от и до гара Кочериново, още 20 години (до 1981 г.). Именно тогава е преустановена окончателно експлоатацията на индустриалния клон, който е демонтиран през 1983 г.
Аватар
Димитър Деянов
 
Мнения: 761
Регистриран на: Съб Авг 10, 2013 3:50 pm

Re: Рилската железница

Мнениеот Administrator » Вто Юни 17, 2014 10:45 pm

Един интересен материал по темата.
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Рилската железница

Мнениеот geny » Нед Май 22, 2016 12:41 pm

Каде е влакчето каде е беше до източната порта на рилския манастир имам го на снимка от стар фотоапарат там беше до към 2007 г тези влакчета са няколко откраднати от аидуци за пари знам на друго място каде има релси 600мм но няма да ги кажа само на радетела за спасяването на влакчето то се вижда че в бдж няма ръководни кадри а министър Московски иска да го продаде живи не могат да останат че бдж още не е частно -живи и треска ги тресе ... :oops: 8-)
geny
 
Мнения: 179
Регистриран на: Пет Авг 23, 2013 2:37 pm

Re: Рилската железница

Мнениеот Administrator » Сря Окт 12, 2016 2:40 pm

Методи Панайотов: Работим по идеята за създаване на музей на Рилската железница

12 Октомври 2016 | 07:00 | Радио "Фокус"-Кюстендил

Методи Панайотов, съставител на изложбата "100 години от основаването на Рилската железница", в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил.

Фокус: Господин Панайотов, какво искате да разкажете с изложбата „100 години от основаването на Рилската железница”?
Методи Панайотов: Самата изложба проследява с фотоси и документи историята на Рилската железница от нейното построяване през 1916 г. до закриването й през 1960 година. Това е една колекция снимки и документи, запазили историята на железницата от построяването й, през функционирането й като трасе за извозване на дървен материал, до използването й като атракция за излети и извозване на пътници и туристи. Построяването на Рилската железница поставя рекорд-12,5 километра жп линия са изградени на ръка само за някакви си 20 дни през далечната 1916 г. По време на Първата световна война армията е имала нужда от дървен материал и траверси за Македония. Тогава семейство Балабанови, собственици на Балабановата фабрика в Бараково, добиват дървен материал от горите на Рилския манастир на концесия, но извозването става мъчно и бавно – с волски коли от гората до Радомир. През 1915 г. армията решава да бъде изградена теснолинейка от гара Кочериново до Рила. В началото на август пристигат релсите, производство на водещата фирма „Тисен”. Трасето е изградено от български войници и на 13-и септември железницата е пусната в движение.
Така снабдяването на армията с дървен материал се улеснява. Траверсите се извозват с волски коли само от гората до Рила, оттам се товарят на теснолинейката до гара Кочериново, а след това отпътуват до Радомир. След като войната свършва, се прави продължението на линията от Рила до Кирилова поляна.
Фокус: Колко време е продължила експлоатацията на тази железница?
Методи Панайотов: Железницата е съществувала до 31 март 1960 година. До тогава железницата се е ползвала от хората за транспорт, за отиване и до Рилския манастир. Аз съм на 69 години и имам спомени от работата на железницата. За съжаление тогава я закриха. Това беше една от най-атрактивните железници в България.
Фокус: Защо решихте да направите тази изложба?
Методи Панайотов: След като се закри „Балабановата фабрика” и всичко беше нарязано за желязо, аз започнах да събирам различни неща от тази фабрика. В един момент реших да започна да събирам и информация и материали за самата железница, защото тя беше от голямо значение за хората и за самата фабрика. В един момент назря и идеята за създаването на тази изложба.
Фокус: Какво включва тя?
Методи Панайотов: Тя представя интересни документи, снимки, карти и предмети, чрез които се проследява историята на железницата. Рилската железница е построена в една от най-красивите долини на България – Кочериновската, възпята от патриарха на нашата литература Иван Вазов в книгата „Великата Рилска пустиня“.
Фокус: Ще има ли продължение тази изложба?
Методи Панайотов: В момента в село Бараково на отговорно пазене съм взел един локомотив на железницата. Идеята е той да бъде реставриран и ремонтиран. Трябват много пари, но надявам се, че ще се справим. Имаме и терен, който е от 800 кв.м. Върху него ще направим музей на железницата. Освен това ще направим и около 300 м. железен път, по който влакчето да се движи. Надявам се, че следващата година ще може да направим музея.
Венцеслав ИЛЧЕВ

Източник: Фокус
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Рилската железница

Мнениеот Administrator » Пет Окт 28, 2016 9:28 am

Влаковата теснолинейка преобразява живота в Рилското корито (снимки)

Изображение

От Веселин Вучков
22.10.2016 • 21:01

Врачаните братя Балабанови – пионери на българската индустриализация, построяват линията, за да обслужва концесията за добив на дървесина

Близо шест десетилетия след закриването й Рилската теснолинейка продължава да “провокира” спомените на жителите от Югозападна България, а и от други краища на страната. Екскурзиите до Рилския манастир с теснолинейката (т. нар. дековилка) през първата половина на ХХ век оставят незаличими следи и “подклаждат” неизпълними идеи за възраждане на това съоръжение. А то е било изключително инженерно постижение и за него напомня пътуваща документална изложба, организирана от жителя на рилското с. Бараково Методи Панайотов. Изложбата дебютира в София, продължи през Дупница и предстои да намери постоянен пристан в двора на Балабановата фабрика в с. Бараково.

Но как започва всичко? През 1902 г. братята Тодор и Кото Балабанови от Враца печелят 20-годишна концесия за експлоатация на гората на Рилския манастир. Братята са пионери на индустриализацията на България след Освобождението. Тодор е борец за национално освобождение, а през 1903 г. е основател на Съюза на българските индустриалци и е негов председател до смъртта си през 1912 г. Построява жп линията Перник – Радомир (1897), Лъвовия мост и хотел “Империал” в София, спиртната фабрика в Мездра.

Прочутото писателско кафене, строено в стила на виенския сецесион в началото на ХХ век, се е помещавало в неговата къща до Руската църква в столицата.

След спечелване на рилската концесия Балабанови построяват две фабрики (дъскорезна и мукавена) в с. Бараково, разположено на р. Рилска в долината на планината, малко преди вливането в р. Струма.

Балабановата фабрика има собствена десетилетна история, свързващата интереси личности и съдби: поетът Никола Вапцаров работи и живее там през 30-те години на ХХ век, сключва брак с Бойка, а новороденият им син Йонко се разболява и умира; през 1921 г. около 600 руски белогвардейци (хора от висшето общество или заможни земевладелци) се заселват в района на фабриката и започват работа; талантливият поет Биньо Иванов (1939 – 1998) е роден и живял във фабриката, на която посвещава и свои стихове…

Първоначално дървените трупи се свличат до фабриката примитивно: реката е била пълноводна, трупите са спускани и плавали по водата, направлявани по цялото 42-километрово трасе от многобройни работници. Това провокира Тодор Балабанов да потърси универсално решение чрез изграждане на железница. Поради административно протакане и законови забрани Тодор Балабанов не може да види бараковската фабрика свързана с жп линия, тъй като умира през 1912 г. Мечтата е осъществена от сина Иван Балабанов.

Строежът на теснолинейката започва на етапи в хода на Първата световна война в края на 1915 г., а на 13 септември 1916 г. фабриката е свързана с жп мрежата в Струмския район. Изпълнява военни функции, тъй като за нуждите на армията е необходим дървен материал за железопътни строежи. До 1918 г. теснолинейката достига до метоха “Орлица” над с. Рила, през 1922 г. – до устието на р. Илийна, през 1924 г. – по бричеборския склон до Рилския манастир. Малко след това линията достига до крайния си район гара Черней, на 3,5 км над манастира под в. Черней, с множество къси разклонения. През 1937 г. е пусната в експлоатация нормалната жп линия Дупница – Горна Джумая, а гара Кочериново става начална (претоварна) гара на теснолинейката. През 1942 г. целият участък от с. Рила до Рилския манастир става държавна собственост в лицето на БДЖ. Строят се много къси разклонения, собствеността се “преплита” между много стопани: през 1945 г. са открити три нови клона и към 1947 г. в долината на Рилска река и притоците линията достига най-голямото си развитие – текущ път на основната линия Кочериново – Рила – Рилски манастир (36,9 км), гарови коловози (5,6 км), горски и индустриални клонове (10,7 км), общо – 53,2 км релсов път.

Междурелсието е 60 см. В началото вагоните са само товарни, след това се включват и пътнически (1927 г.). Локомотивите са парни, американски и германски (произведени в гр. Касел), движели се със скорост 12 км/час. Вагонният парк е разнообразен и обновяван постоянно, включва товарни и пътнически вагони. Имало и царска машина за височайши особи (ползвана от цар Борис ІІІ, Елин Пелин и др.), санитарен и пощенски вагон. За топлите летни месеци се ползват пътнически вагони тип ремаркета.

През януари 1944 г. покрай англо-американските бомбардировки над Дупница е обстрелвана и теснолинейката, има и ранени.

През 1947 г. по теснолинейката към манастира са превозени 237 437 пътници. През 50-те години превозите постепенно намаляват, тъй като дърводобивът се ограничава, манастирските поклонници намаляват, а автомобилният превоз конкурира влаковия. През 1959 г. по теснолинейката са превозени 130 000 души.

Последният влак потегля от Рилския манастир на 31 март 1960 г., украсен е с по две черни знамена в началото и в края, всички монаси и работници идват на изпращането, локомотивната спирка пищяла непрестанно за сбогом, а населението по цялото Рилско корито излязло за последно “сбогом”.

Тъжна е историята на дековилката след закриването й през 1960 г. В следващите две години постепенно релсите са демонтирани от БДЖ. Но по-голяма част от инвентара, обслужващ жп линията, е оставен безстопанствен, а местните хора отмъкват релси, стрелки, фенери, табели на спирките и пр. След сложни приватизационни и реституционни маневри до 2000 г. Балабановата фабрика е почти унищожена и нарязана на скрап, включително и остатъците от локомотиви и вагони, разположени в двора. Подобна съдба имат локомотивът и вагонът от теснолинейката, оставени като експонати във външния двор на Рилския манастир: пред очите на туристи, монаси и полицаи през м. април 2000 г. те са отнесени в неизвестна посока от “находчив” бизнесмен. Теснопътно локомотивче от дековилката е поставено през 1974 г. пред жп депото в гр. Дупница заедно с няколко вагона. Постепенно са изпочупени и оставени на произвола на съдбата.

Неотдавна е сключен договор с БДЖ и сега локомотивът е изложен пред музея на братя Балабанови, организиран от Методи Панайотов в дупнишкото с. Бараково.

Източник: Труд
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am


Назад към Българските железници през погледа на медиите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта