Приключението, наречено теснолинейка

В този раздел се публикуват и коментират всички материали от официалните медии за българските железници като целта е всички жп любители и професионалисти да са в течение на информацията, която циркулира в медийното пространство за сектора. В този раздел може да публикувате и коментирате всякакви материали от официалните български медии за българските железници. Разделът няма за цел да популяризира определени медийни публикации, а да ги потвърди, отрече, коментира и пр. от гл.т. на професионалната фактология и обективност. При по-задълбочени дискусии, които се отклоняват от конкретните коментари по даден медиен материал, модераторския екип си запазва правото да премества дискусиите в съответните специализирани категории и раздели на форума.

Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Administrator » Пон Май 11, 2015 11:29 am

Приключението, наречено теснолинейка

11 май 2015, 09:00

Този влак не вози от точка А до точка Б, този влак отвежда на пътешествие. С тези думи на случаен пътник започва 5-часовото приключение по най-живописната българска жп линия от Септември за
Добринище. Теснолинейката е единствена транспортна реалност за над 40 000 българи, които живеят в малките, откъснати от света селища по трасето й, тя е и атракция за стотици наши и чуждестранни туристи.

Според мнозина линията е и трън в очите на държавата, която търси начин да я закрие, заради подозрения в нерентабилност.

Април е и влакчето се движи в тунел от зеленина. Навън се сменят картини на скалисти дефилета, спиращи дъха пропасти и успокояващи горски пейзажи. На няколко места по трасето влакът "изписва" осморки и шестици за удоволствие на онези, които се возят за първи път. "В чужбина такъв влак би бил целия в панорамни стъкла от пода до тавана, за да могат хората да се наслаждават на красотата. Тук няма такива екстри, но за сметка на това има 50 годишни локомотиви. Не ме разбирайте погрешно,
при добър ремонт те биха могли да изкарат още 50 години, но у нас пари за поддръжка няма. Старата техника струва скъпо!", разказва 21-годишният студент от Пазарджик Кристиан Ваклинов. Младият мъж се прочу през 2012 г. с писмото си до бившия министър-председател Пламен Орешарски в защита на теснолинейката.

Влакът вече е набрал скорост, която в нито една точка по линията не надхвърля 35 км/ч. Целият живот по трасето тече на бавни обороти.

Стотици хора от селца и махали вървят километри пеша към най-близката гара или спирка, натоварени с мляко и земеделска продукция, хващат влака до някое от по-големите населени места, където продават стоката си, за да си купят хляб и се прибират у дома. "Без теснолинейката няма живот
за нас", така започва всеки разговор в планинския край.

Странна компания от възрастни жени се качва на спирка Цветино. Салиха Арнаудова, Рукша Урумова, Айша Гурумова, Сайда Гурумова и Фатима Толупова са родом от селата Абланица, Магерево и Цветино. Намерили са своя начин за оцеляване в усойния район, където няма автобусен транспорт, няма дори истински пътища. Петте пенсионерки отглеждат огромни стада с кози. Препитават се с парите спечелени от продажбата на млякото във Велинград. Макар да живеят в съседство с най-прочутите
СПА курорти на България, те признават че на са чували за разкрасителни процедури и фитнес. Поддържат форма пренасяйки по над 50 литра мляко дневно в разстояние на по 5 километра от домовете си до спирката.

Превити под напора на стоката си жените изпълняват "упражнението" ден след ден, в студ и пек, цяла година. "Тук работа няма. С животновъдството си издържам цялото семейство. Не ме е страх нито от снега, нито от жегата. Такъв е животът. Дано само влакът да го има!", казва Салиха.

През последните няколко години влаковете по линията са били спирани и разреждани във времето на няколко пъти. Кристиан Ваклинов разказва за случаи на хора принудени да спят по гарите, заради спрения вечерен влак по дестинацията. "Как е възможно през 21 век влаковете да се движат на 15 часа един от друг?! Около 70 процента от влаковете, които се движат в момента не са съобразени с нуждите на хората. При по-добро разписание и броят на пътниците ще се увеличи", твърди студентът.

Теснолинейката е много повече от атракционно влакче, заради огромната си социална функция. Само 6,50 лева струва билетът между двете крайни точки. "В регион, където всеки втори е без работа, дори да има автобуси, те са безбожно скъпи", разказва Исмаил Реджеб, който е пазач в Разлог. По думите му най-тежка е ситуацията през зимата, когато блокираните от сняг пътища биват затворени, а теснолинейката остава единствена връзка със света на хората в Чепинско и Разложко. "Ако я няма
как ще стигаме на работа, на училище, на лекар…", пита човекът.

Негов приятел разказва как зимно време влакът се движи в тунел от сняг, достигащ понякога височина от над 2 метра. "Красиво е да гледаш как светлините на локомотива осветяват пустощта нощем, а вътре е топло, приказката с другите пасажери върви. Времето минава неусетно", допълва човекът.

"Не обикновена линия, а национално богатство".

При добра реклама и желание за инвестиции от страна на държавата теснолинейката може да се утвърди като Алпийската железница на Балканите, категорични са местните хора. Чуждестранен интерес никога не е липсвал. "Често съм в България. Отдавна исках да се повозя на теснолинейката. Първия път изпуснах връзката в Пловдив, после влакчето бе спряно заради снега. От третия път успях. Красиво и магнетично пътуване! И струва само 3 паунда. Ще дойда пак!", категоричен е британецът Нийл Сондърс. Примерът му следват много германци, французи, руснаци…

Теснолинейката е място за срещи и социални контакти. Редовни пътници пък разказват как преди време на влакчето се качили дами от състав за стари градски песни на път за Банско. Ободрени от красотите по пътя, жените изнесли импровизиран концерт във вагона за радост на пътниците. Ромско семейство пък показало танцувални умения докато главата на фамилията свирил на цигулка. "Няма друго такова
влакче, където машинистът чака пътниците да си изпият кафето, за да потегли наново, а по спирките може да видите как жп служителите хапват баничка на гаровите павилиони," споделя Ваклинов.

За да обори твърденията за слаб интерес към теснолинейката младият мъж прави собствено проучване на пътникопотока в началото на тази година. На няколко пъти студентът преброява хората качващи се и слизащи на всяка гара по трасето Септември-Добринище-Септември.

Какво показват числата?

Влаковете са общо шест на денонощие – по три във всяка посока. Средно на ден в тях се возят по 700 души, което прави по около 180 на влак. Според Ваклинов тази цифра може да се сравнява с броя на
пасажерите в бързите влакове по дестинацията Пловдив-София и е в пъти повече от пътниците по други направления свързващи големи градове. Младежът посочва за сравнение и автобуса от София за Велинград, който, според наблюденията на студента, сутрин често отпътувал от столицата с десетина души.

Много са знаменателните случки от историята на трасето строено с прекъсвания между 1921 г. и 1946 г. При откриването на линията до гара Белица, например, през 1939 г. цар Борис III пръв кара композицията. През годините, когато имало товарно движение по линията - освен велинградско и разложко, и целият гоцеделчевски край се снабдявал с всички продукти от първа и необходимост посредством влакчето.

Неусетно теснолинейката е достигнала последната гара – Добринище.

Предстои време за почивка, снимки, търговия…и после път назад.

В ЧИСЛА:

- Дължина на трасето: 124.7 км

- Брой жп гари: 12

- Брой жп спирки: 13 (Всичко: 25 спирания)

- Междурелсие (разстояние между двете релси): теснопътно - 760 мм

(при нормално 1435 мм - за всички останали жп линии у нас)

- Тип: еднопътна неелектрифицирана жп линия Nо 16 в националната жп мрежа (тоест разминаванията между влаковете се правят само на гарите, защото само там има допълнителни коловози за среща на 2
композиции)

- Най-голямо населено място по линията: град Велинград

- Области, през които минава: Пазарджик и Благоевград

- Общини: Септември, Ракитово, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог и Банско

- Градове, през които минава: Септември, Велинград, Якоруда, Разлог, Банско и Добринище

- Градове, близо до които минава: Костандово, Ракитово и Белица (до 4-5 км)

- Най-висока жп гара - Аврамово (1267 м над морското равнище) - най-висока на Балканския полуостров, а това прави и 16-та теснопътна жп линия Септември - Добринище най-висока на Балканите.

- Брой тунели: 35

- Брой големи мостове: 4

- Денивелация на трасето: 1029 м (От 238 м при гара Септември до 1267 м при гара Аврамово)

- Трасето се изкачва над себе си на няколко места, посредство - една "Осморка", където линията се изкачва на 4 етажа и с тунели се провира под себе си и две "шестици" - закрита и открита (спираловидни развития на трасето за преодоляване на разликата във височината) - с това линията е уникална в света.

Източник: ЕПБЖ
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот BDZ 07 » Пон Май 11, 2015 1:09 pm

Наскоро попаднах на това. Има и снимки.

Една разходка до най-високата гара на Балканите и малко по-нататък

Пътепис за едно пътуване по единствената теснопътна линия у нас

Романтична. Необходима. Така с две думи може да се опише единствената теснолинейка (или железопътна линия с междурелсие 760 мм. - както Ви е удобно, така може да я наричате). 125 км. и три планини - Родопи, Рила и Пирин - свързват Септември и Добринище. Строежът й започнал през 1923 г. и на няколко етапа приключил през 1945 г. Теренът, през който тя минава, е много пресечен и труден. За да се свържат началната и крайната гара, били прокопани 35 тунела и построени много мостове, подпорни стени и други ЖП съоръжения. Авторът се реши на това пътешествие, за да се опита да представи малкото влакче точно такова, каквото е - романтично и необходимо.

Пътуването започва от теснопътна гара Септември. Билетът в едната посока е 6.50 лева. Всичко при теснолинейката е в малки размери - вагончетата, седалките, лококомотивчето (то пък се оказа с 20 години по-голямо от автора - произведено е през 1965 г.). Отоплението е с пара. Навред всичко е скрито от гъста мъгла. Земята е побеляла от скреж. Гара Варвара. 3-4 минути престой, сякаш локомотивчето да си поеме дъх преди епичното изкачване на три планини. Влизаме в пролома на Чепинската река. Буйната река хилядолетия е дълбала една мощна гънка на Западните Родопи и е прорязала рядък по своята хубост пролом. Гледките от прозорците омайват. Родопите са красиви всегда - и през зимата, когато всичко е бяло, лятос със своята буйна зеленина, есента с жълто-червената премяна. Но най-красиви са те през пролетта. Когато природата се събужда за новия живот, а крехката зеленина опиянява окото. 15-20-25 км/ч, а нашето пътуване продължава. Спирка Цепина. До 1989 година - място за гордост на оная, старата власт. На 21 юли 1943 г. няколко партизани от разбития отряд “Антон Иванов“, правят акция. Ограбват пътниците в мотрисата и убиват двама полицаи. Има и паметна плоча, която указва това. От сегашната полуразрушена спирка тръгва пътека, която за 5 часа стига до крепостта Цепина.

Гара Долене. Гара Костандово. Влизаме в Чепинската котловина. Измежду многото живописни кътове, с които природата е наспорила нашата Родина, Чепинската котловина заема едно от първите места. Тя е забрадена от цял венец от планински възвишения. Велинград. Продължаваме нататък, а във влакчето вече са се качили пазарджиите - в града, току зад гарата, всяка неделя има пазар. И сякаш цялата планина слиза на него.

Спирка Острец. И тук разрухата владее. От спирката, само за 1 час по добре утъпкана пътека, се стига до връх Острец. Един от рядко слънчевите родопски върхове. Върхът е обрасъл с прошарена иглолистна гора. И стърчи самотен след околните хребети. Тракайки, пътят ни продължава. Гара Цветино. Според слуховете, съвсем скоро щя я закрият и превърнат в спирка. Разрухата владее и следващата спирка, бивша гара Света Петка. Вече сме на 1043 м. надморска височина. Курортът Юндола е само на 4 км. от тук. Горе, високо на хребета над спирката, сякаш на възбог, е едноименното село Света Петка. Малко след това, вече започнали своето лъкатушене из осморките и тунелите, селото се открива в далечината, кацнало току накрая на хребета. Имаш чувството, че аха! да протегнеш ръка и ще го хванеш и побереш в шепата си.

И така неусетно, през тунели, криви, осморки, мостове, стигаме до нея - най-високата гара на Балканския полуостров - Аврамово. Нейната надморска височина е 1267 м. Няколко минути престой за среща. Въздухът е чист и ухае на черен бор. Има сняг, има и слънце. Времето е чудесно и се открива покъртително красива гледка към снежните исполини на Рила. Монотонното бръмчене на локомотивчето действа приятно и успокоително, а четирите вагончета за обгърнати от бялата пара. Среща с другия влак, готово и потегляме. Гара Якоруда. Градчето е разположено в горното течение на река Места и в две планини - по-голямата му част е в Родопите, а по-малката - в Рила. Сега е време и малко да попътуваме в Рила. Гара Белица и заведението до нея, носещо славното име “Бар ресторант Рай“. Спирка Генерал Ковачев. Разруха. Но добре, че е само на сградата. Тази спирка носи името на славния наш генерал Стилиян Ковачев, който води смелите български войни, които през 1912 година след тежки боеве, донасят свободата на Мехомия (Разлог), Банско и Пирин, откъсват ги завинаги от турски ръце и те - цели 34 години след Освобождението, са отново в прегръдката на нашето Отечество. Напускаме Рила и влизаме в красивия и величествен “Ирин-Пирин“. Гара Разлог.

Банско. Гарата е твърде далеч от шума и глъчката на хотелите и пистите. Пирин е мъглив и не предлага на нашето внимание своята хубост. И тук именно се случи онова нещо, с което всяко едно пътуване ще бъде запомнено. Престоят е 10 минути, за да може да се напълни вода в локомотива, която вода после става пара и отоплява. Нямаше ток, та се наложи извършването на маневра, за да може локомотивът да бъде вкаран в депото. Там пък липсвало налягане и отново не успя операцията по пълненето с вода. След 40 минути допълнителен престой, се отправихме и към крайната точка на нашето пътуване - Добринище.

Крайна гара. Но иначе предвидена да бъде една от многото по трасето, което по проект е трябвало да стига до Гоце Делчев (по онова време Неврокоп), а през годините на Втората Световна война и до българския тогава Беломорски град Драма. Указателна табела ни съобщава факта, че дори и да не ни се иска, вече сме стигнали края на пътуването си.

Връщането е някак уморително. Човек се чувства уморен от пътя, очите му са се наситили на хубостта на нашата природа. Видял е как живеят хората в планината. А навън вече е тъмно. И те обзема някакъв гняв, че не можеш да видиш още веднъж, като за довиждане, ония чудни гледки покрай линията, обрамчили я като гиздава огърлица. Някак си оставаш далеч от суетнята на останалите пътници - повечето ученици, които в неделя пътуват отново към училище във Велинград. Трудно ти е да ги разбереш - и тях, пък и семействата им, защото заради просветата те са принудени цяла седмица да живеят разделени. В неделя на влакчето към Велинград, в петък вечерта - пак на него и обратно вкъщи.

И всяко пътуване има своя край... Хладната и мъглива теснопътна гара Септември ни приема. Слизаш с досада от влакчето. Иска ти се това пътуване да няма край. Да си все там горе в планината - подвис и възбог, далеч от суетнята и простотията. Защото по тази линия ти сякаш откриваш себе си. Ставаш част от нея. Отидете и попътувайте с малкото влакче по линия №16! Нищо няма да изгубите! Отидете по-скоро, защото от 2002 г. най-малко по два пъти в годината се канят да я закрият. Досега не са успели, но кой знае... лошите намерения за жалост винаги успяват... Идете и попътувайте, усетете природата. Тия места може да се видят само от влака. Само малкото влакче се одързостява три пъти на ден да проникне там, в могъщите гънки на Роподите, Рила и Пирин. И ще можете да се гордеете сетне, че сте били на най-високата гара на Балканите и малко по-нататък!


източник: http://www.livenews.bg/edna-razhodka-do ... 87611.html
Аватар
BDZ 07
 
Мнения: 1078
Регистриран на: Пон Фев 09, 2015 5:32 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Administrator » Вто Май 12, 2015 10:46 am

Reuters с репортаж за българските железници

11.05.2015

Международната агенция Reuters посвети репортаж на теснолинейката между Септември и Добринище, като анализира ситуацията на българските железници през последните години.

Теснолинейката, която се опитва да си прокара път през долини и клисури в югозападна България, е кръвоносният съд на обграждащите я селища, но може да се изправи пред съкращаване, тъй като правителството се опитва да модернизира влаковата мрежа, потънала в загуби и задължения.

Така започва репортажът на агенция Reuters, посветен на жп линията Септември-Добринище.

Корупцията и лошото управление от години спъват държавната железница, което е една от най-малко ефикасните в Европа, докато в същото време работниците са хващани да крадат гориво от локомотивите. Много от линиите са се променили малко от падането на комунизма в страната през 1989 г.

Но линията Септемви-Добринище, която минава през някогашна древна Тракия, от дълго време е част от местната общност. Когато екипът на Reuters предприе пътуване по панорамния път, пасажерите, които в началото срещна като непознати, скоро започнаха да разговарят и да се смеят заедно.

Жени със забрадки, които с трудност преминават по склонове край линията, са натоварили към пазара торби и кошници, в които пренасят своята собствена продукция - мляко и зеленчуци.

Влакът е наполовина празен и бавен - обичайно му трябват около пет часа, за да покрие маршрут от 125 км.

"Ако правителството затвори маршрута, повечето дейности в тези малки и отдалечени станции ще изпаднат в застой", казва Дочка Иванова, пенсионер, която пътува с влака. "Ще бъде гибелно за региона", казва тя.

Местните хора са ужасени от възможността тяхната железница да бъде заменена с автобус. "Този влак е единствената възможност за хората в няколко села. А ние говорим за бедни хора, чийто единствен приход идва от мляко, получено от едната или двете крави, които отглеждат", казва още Иванова.

"Те трябва да пътуват, за да продадат млякото и да си набавят някои основни продукти, за да оцеляват. Те продължават да живеят така, както са го правили преди 100 години", допълва тя.

Грешни решения

България преживя бурен икономически растеж след присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., но голяма част от инфраструктурата й е в лошо състояние. Подобренията биха могли да помогнат на туризма и на разширяващата се икономика.

Но плановете на премиера Бойко Борисов да направи основен ремонт на железниците биха могли да доведат до съкращаването на 1200 работни места от държавната компания БДЖ, приватизирайки товарният й бизнес и продавайки активите й.

Реформата е деликатна - БДЖ е един от най-големите работодатели с повече от 20 000 души персонал, но загубите й нарастват до 51 млн. миналата година от 9 млн. през 2013 г.

Няколко правителства стояха на страна от модернизирането, предпочитайки да използват системата за евтин транспорт и осигуряване на работа в обществения сектор. По-ранни опити за продажба на товарните превози на БДЖ бяха провалени от предходното социалистическо правителство, като в същото време съобщението за закриване на трасета от Борисов през декември доведоха до масови протести и той бързо се отказа.

Изпълнителният директор на БДЖ Владимир Владимиров каза пред Reuters, че компанията е страдала в миналото от погрешни решения и несъстоятелни политики, в това число и когато са се сменяли правителства.

"За държавата също железопътните услуги не са били приоритет. В същото време структурата на населението, както и товарните маршрути са се променили. Това не е било взимано предвид и системата не се е адаптирала към новите реалности", каза той.

Местни медии разкриха кражби на гориво от собствените служители на БДЖ. В една от схемите работници са получавали подкуп в размер на 160 долара и дори повече на ден, за да гледат на другата страна докато крадци редовно пресушават дизеловия резервоар на влака.

Според Владимиров наблюдението се е подобрило, откакто той е поел управлението на компанията отново през изминалия ноември след година отсъствие. Счупените GPS устройства, които проследяват местонахождението на локомотивите, са били сменени и камери са били инсталирани на станциите за зареждане на горивото. "Шансовете за кражби са значително ограничени", казва още той.

Владимиров очаква правителството да инвестира от 210 млн. до 430 млн. лева в БДЖ за седем години, в зависимост от държавните финанси. В допълнение БДЖ ще използва и 340 млн. от своите собствени пари. Това би могло да финансира 45 нови влака, отварянето или удължаването на нови линии, подобряването на образа на мрежата и възвръщането на доходността, казва още той.

Преди всичко обаче Борисов има нужда от одобрението на Брюксел за държавна помощ за БДЖ, за да продължи. Компанията също така може да поиска заем от Световната банка и да проведе разговори със своите кредитори, за да разсрочи дълговете си, които общо са в размер на 555 млн. лева.

Средната скорост на най-бързите влакове в България е 47 км. в час, в сравнение със 100 км. в час за услугите по основните линии във Великобритания, според местни железопътни власти.

Светлина в края на тунела е, че България може да открие първата си високоскоростна отсечка между Пловдив - вторият най-голям град в страната, и турската граница до края на 2015 г., след години на закъснения.

България планира да вземе около 600 млн. евро от европейски фондове за развитие до 2020 г., за да модернизира железопътната инфраструктура и да подобри услугите, съобщават от транспортното министерство. Това ще бъде на фона на около 230 млн. евро, получени от 2007 г. насам.

За някои промените не могат да дойдат достатъчно бързо.

"Срамота е, че българските железници са в такова лошо състояние", казва Румен Драганов от Института за анализи и оценки на туризма. "Трябват ти повече от осем часа, за да стигнеш до Черно море от София, просто е смешно", допълва той.

Източник: Уеб Кафе
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Administrator » Вто Юни 16, 2015 8:28 am

Министър Ивайло Московски представи възможностите за инвестиции в теснолинейката Септември-Добринище

Публикувано : вт, юни 16th, 2015

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски представи днес състоянието и възможностите за инвестиции в теснолинейната жп линия Септември-Добринище на представителите на швейцарската компания Stadler Rail Group AG. Това стана по време на среща, водена от министър-председателя Бойко Борисов. Разговорите са включени в програмата на двудневното посещение на премиера в Конфедерация Швейцария.

Министър Ивайло Московски запозна собственика и главен изпълнителен директор Петер Шпулер и директора по продажбите за Централна Европа Рудолф Кветан на швейцарската фирма с детайлите и развитието на теснолинейната жп линия, която свързва два от най-големите туристически центъра у нас – Велинград и Банско.

Познатата и като Алпийската железница на Балканите, теснолинейката Септември-Добринище, има важна роля не само за развитието на отделни отрасли, като дърводобива и туризма, но и за придвижването на местните жители, ученици и студенти и гости на страната ни.

Поддържането на теснолинейната жп линия е част от Плана за оздравяване на националния железопътен превозвач и Стратегията за развитие на железопътния транспорт 2015-2022 г., каза министър Московски и добави, че в кратки срокове предстои Министерският съвет да внесе за ратификация документа в Народното събрание.

По-късно днес, на бизнес форум, министър Ивайло Московски представи възможностите за концесия на пристанища, летища и железопътни гари, като посочи, че подобен вид взаимодействие между държавата и бизнеса е доста успешен и даде за пример концесията на летището и пристанището в Бургас, както и летището във Варна.

Ивайло Московски информира представителите на швейцарския бизнес за инфраструктурните проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г., както и проектите, включени в новия програмен период на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.

Като част от българската делегация, водена от премиера Бойко Борисов, министър Ивайло Московски участва в срещите с швейцарските власти, на които бяха дискутирани теми за миграционната политика, Шенген и икономическите отношения между двете страни.

Посланикът на Република България в Конфедерация Швейцария Меглена Плугчиева присъства на всички срещи, проведени между българските и швейцарски власти.

Източник: ЕПБЖ
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Варужан Апелян » Вто Юни 16, 2015 11:23 am

Стадлер ще инвестира 4 мотриси, както инвестира в Пелопонеската теснолинейка...
Варужан Апелян
 
Мнения: 1405
Регистриран на: Пет Дек 20, 2013 12:16 pm

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Ivan_Valkov » Вто Юни 16, 2015 12:31 pm

За нашата теснолинейка ли става въпрос?
Ivan_Valkov
 
Мнения: 79
Регистриран на: Сря Окт 30, 2013 10:41 am

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Варужан Апелян » Вто Юни 16, 2015 1:25 pm

Пелопонез - Stadler серия 3107 https://en.wikipedia.org/wiki/Diakofto%E2%80%93Kalavryta_Railway
Варужан Апелян
 
Мнения: 1405
Регистриран на: Пет Дек 20, 2013 12:16 pm

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Ivan_Valkov » Вто Юни 16, 2015 1:33 pm

Става въпрос , че въпросната фирма , ще инвестира в нашата теснолинейка с такъв подвижен състав.Така ли?Ако има някъде повече информация , споделете я.
Ivan_Valkov
 
Мнения: 79
Регистриран на: Сря Окт 30, 2013 10:41 am

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот vlado » Вто Юни 16, 2015 2:05 pm

Това, че там го е направила, не значи, че и тук ще е така.
vlado
 
Мнения: 766
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 9:15 am

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот BDZ 07 » Вто Юни 16, 2015 4:13 pm

vlado написа:Това, че там го е направила, не значи, че и тук ще е така.


Точно така. За да инвестира някой някъде, то трябва да има възвращаемост на направената инвестиции. А и 4 мотриси по калпав път - резултат 0. Плюс това там линията е дълга 22 км, а тук - 125.

Друго е ако от БДЖ искат да купят 4, 5 или 2 мотриси.
Аватар
BDZ 07
 
Мнения: 1078
Регистриран на: Пон Фев 09, 2015 5:32 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Administrator » Сря Дек 09, 2015 7:38 pm

Последната теснолинейка у нас навърши 70 години (видео)

Много хора се събраха на гара "Септември", за да изпратят железницата със специална фолклорна програма

09.12.2015 09:37

Последната теснолинейка у нас празнува 70-годишнина. Много хора се събраха на гара "Септември", за да изпратят железницата със специална фоклорна програма.

Разстоянието от 125 км между крайните гари "Добринище" - "Септември" се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 км/ч.

Организатор на празника е студентът Кристиан Ваклинов. Младежът е основният "виновник" за повторното пускане на теснолинейката. Един от влаковете ѝ вече е ремонтиран - поставени са нови седалки и пердета, прозорците са сменени. Предстои ремонтиране и на останалите влакове.

За стотици местни хора теснолинейката е единственият транспорт. За някои железницата е страст, за други - просто работа, но няма човек, който да остане безпстрастен към красотата на природата и историите на хората, ползващи железницата.

Научете повече за отношението на местните хора към теснолинейката в следващото видео.

През последните месеци неколкократно се заговори за възможното спиране на атрактивния транспорт. В една от сериите на "Предизвикай Хекимян" ви разказахме за абсурдите, съпътстващи железницата, както и живота на местните хора, които я използват всеки ден.

Източник: БТВ
Administrator
Администратор
 
Мнения: 2429
Регистриран на: Сря Юли 17, 2013 11:35 am

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот BDZ 07 » Чет Дек 10, 2015 2:31 pm

Един от влаковете ѝ вече е ремонтиран - поставени са нови седалки и пердета, прозорците са сменени. Предстои ремонтиране и на останалите влакове.


Вагон, влакове, “поставени“ нови седалки... бТВ хептен омотаха конците :mrgreen:
Аватар
BDZ 07
 
Мнения: 1078
Регистриран на: Пон Фев 09, 2015 5:32 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Приключението, наречено теснолинейка

Мнениеот Nikss » Съб Дек 12, 2015 9:29 am

Нищо ново за тях - винаги си плямпат през главите каквото им дойде на ум, онзи ден в "Здравей България" тяхната "възпитаничка" А. Цолова се изцепи преди репортажа за 8.Декември и пътуването на студентите, че от Сп до Дщ се пътувало около 8 ч. :shock:
И веднага се запитах "Абе, тая нормална ли е :?: " :lol: :mrgreen: :roll: :idea: :arrow:
Nikss
 
Мнения: 594
Регистриран на: Вто Юли 23, 2013 11:35 am
Местоположение: Сф


Назад към Българските железници през погледа на медиите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта