Инж. Клавдия Ганчева: Минимум 210 милиона лева ще бъдат инвестирани в българските железнициПубликувано : вт, апр 14th, 2015 Има ли изготвена стратегия за развитието и оздравяването на железопътния транспорт в България? Какво предвижда плановата стратегия и ще има ли ремонти дейности по железопътните линии в страната? На тези и още въпроси в интервю за Радио “Фокус“- Велико Търново отговори инж. Клавдия Ганчева, народен представител от ПП ГЕРБ от област Велико Търново, цитирани от Агенция Фокус.Фокус: Г-жо Ганчева, разработена ли е стратегия за развитието на железопътния транспорт?
Клавдия Ганчева: По препоръка на парламентарната комисия по транспорт, съобщения и информационни технологии Министерство на транспорта разработи стратегия за развитие на железопътния транспорт и план за оздравяване и развитие на БДЖ за периода 2015- 2022 година. Това е стратегически план, който трябва да гарантира устойчиво развитие на железниците в средно срочен план. Засега това е само проект, който в рамките на един месец ще бъде подложен на обществено обсъждане и може да претърпи промени. Изготвеният план, подкрепен от транспортната комисия, е гласуван в последствие от парламента и ще гарантира, че той ще бъде следван дори при смяна на правителството. Планът се базира на пет основни стъпки.
Фокус: Какво включват тези пет стъпки?
Клавдия Ганчева: На първо място той предвижда да има инвестиции в железниците, размерът на които зависи от преговорите с правителство. Минимумът от 210 милиона лева ще се използват за 7- те години за закупуване на 15 нови мотрисни влакове и 30 шинобуса. при оптимистичния вариант, който включва значително участие на държавния бюджет, ще бъдат инвестирани 430 милиона лева. Тогава железниците ще могат да закупят 30 електромотрисни влака и 30 шинобуса. Новите влакове ще обслужват трафика основно по модернизираните направления по мрежата, ще се осигурява по- високо качество на предлаганата услуга и увеличаване на пътникопотока. Ще се инвестира и в ремонтите депа за поддръжка. Всичко това ще подобри и условията на труд на работещия персонал.
Фокус: Какво още е заложено в плановата стратегия?
Клавдия Ганчева: На второ място е необходимо информационно развитие в железниците, модернизиране на осигурителните системи и преустройства на жп гари, както и увеличаване на пропусквателна способност на жп линии. На трето място в плана е разписана и стратегия за погасяване на товарни и пътнически превози и задълженията към Национална Компания железопътна инфраструктура, които са около 75 милиона лева. При песимистичния вариант държавата ще трябва да участва с 300 милиона лева, а при оптимистичния със 134 милиона лева, но в този случай задължително трябва да се продадат БДЖ.. Българските железници трябва да се разделят с излишните активи, подвижен състав, сгради, имоти и други, които изискват средства за поддръжка и охрана и същевременно трупат амортизационни изчисления и пораждат данъчни задължения. От това е предвидено да постъпят 69 милиона лева.
На пето място е необходимо актуализиране на дейността на компанията. Анализът показва, че в пътнически превози има около 600 излишни щата, колкото са и в товарните превози. Освобождаването на длъжностите ще става постепенно с естествено текущество пенсиониране и напускане на работа. Съкращения и масови уволнения няма да има.
Фокус: Предвиждат ли се някакви ремонтни дейности по железопътната инфраструктура?
Клавдия Ганчева: Що се отнася до инфраструктурата с европейски средства ще бъде ремонтирана отсечката Елин Пелин- Септември и част от линията Бургас- София. Ако държавата осигури необходимия ресурс от 1 милиард и 400 милиона лева ще се пристъпи и към реновиране на линията София- Варна. Предстои ремонти и на коридора свързващ България- Сърбия, Гърция Турция. Необходимо е да се свържат и индустриалните зони и пристанищата с ЖП линии. Има много линии, които не са рентабилни и компанията има повече разходи за тях по поддръжка и охрана, отколкото приходи. Ще се търсят начини тези отсечки да бъдат отдадени на концесия. Обмислят се варианти част от тези линии да се дадат за ползване от общините, както и да им се прехвърли част от субсидията за БДЖ, за да организират те сами регионалния си жп транспорт. Ако това не сработи ще се върви към консервиране на нерентабилните отсечки, както и към закриване на линии.
Фокус: Как стои въпросът с превозните такси за железопътния транспорт в сравнение със шосейния такъв?
Клавдия Ганчева: Инфраструктурните такси от превозвачите по жп линии се плащат на всеки тон километър, което се явява своеобразна ТОЛ такса. За ползване на асфалтни пътища се плаша годишна винетна такса, която не покрива по никакъв начин средствата за поддръжка на тези пътища и тяхното реновиране се субсидира от държавния бюджет. По този начин автомобилния и железопътен транспорт не са поставени под еднакви условия. Задължителното въвеждане на ТОЛ таксите през 2018 година за ползване на шосейни пътища ще бъде отстранена несправедливостта и голяма част от товарите ще се превозват по жп мрежата. За успеха на проекта е необходимо единен процес на управление и ръководни принципи и указания за управление на риска. Той може да е политически и финансов, технически или социален.
Виктория МЕСРОБОВИЧ
Източник:
ЕПБЖ